Шоджи Нишио
(西尾 昭二)

5-ти декември 1927 – 15-ти март 2005

Постиженията през живота на Шоджи Нишио включват многобройни степени и отличия в японските бойни изкуства, включително 8-ми дан по айкидо (Айкикай шихан), 7-ми дан Нихон Зендоку (Nihon Zendoku) иайдо, 6-ти дан Кодокан джудо, 5-ти дан Шиндо Шизен-рю (Shindo Shizen-ryu) карате, а също така е изучавал Шиндо Мусо-рю (Shinto Muso-ryu) джодо и Хозоин-рю соджутсу (Hozoin-ryu yari).
През 2003 Нишио сенсей получава наградата на Будо Киорюшо от Японската Будо Федерация за неговия принос за развитието и напредъка на айкидо в целия свят.

Шоджи Нишио е роден през 1927 г. в префектура Аомори, Северна Япония.
През 1942 г., на 15 години, сред хаоса на Втората световна война, той отива в Токио, където започва работа в японския монетен двор – Министерството на финансите. В същото време той започва да тренира джудо в близкото доджо. Войната приключва на 15 Август 1945 г. и на 1 септември той се присъединява към Кодокан – световната централа на джудо. Нишио е първият човек, който се записва в Кодокан след войната. В Кодокан Нишио се обучава при известния Кюдзо Мифуне (1883-1965), 10-ти дан джудо, четвъртият от само осемнадесетте десети дана, присъдени някога от Кодокан. Мифуне е считан за един от най-великите джудисти на всички времена. На Нишио му харесвало да тренира упорито, но на 23-годишна възраст той започнал да изпитва недоволство от практическите ограничения, които състезанията поставяли пред джудото. Така той започва да тренира карате при Ясухиро Кониши (1893-1983), един от първите учители по карате във вътрешните територии на Япония. Ясухиро Кониши бил един от лидерите в развитието и утвърждаването на карате в Япония. Кониши е основател на карате стила Шиндо Джинен-рю (神道 自然 流). Кониши също така изучава айкидо при Морихей Уешиба, една връзка, започнала още през 30-те години на ХХ в., когато Уешиба преподавал в неговото Кобукан доджо в Шинджуку, Токио. Вдъхновен от откровените коментари на Уешиба, Кониши разработва три кати – Tai- sabaki Shodan, Tai-sabaki Nidan и Tai-sabaki Sandan – базирани на същите принципи и вдъхновени от Уешиба. Кониши каза, че Уешиба е най-добрият майстор по бойни изкуства, когото той познава.

Репутация на Уешиба става известна на Нишио няколко години, след като той започва да тренира при Кониши. През 1952 г. Тойосаку Содеяма (Toyosaku Sodeyama)- старши инструктор в доджото на Кониши , споменава пред Нишио, тогава едва 25 годишен, че той е видял майстор по бойни изкуства, който бил като „призрак!“ Нишио казва: „Бях изумен, че е има някой, когото дори Содеяма сенсей не може да удари. Това беше О-Сенсей (Морихей Уешиба)... Както и да е, аз отидох да видя айкидо и веднага се присъединих към доджото. Бях им казал, че ще отида само да погледам айкидо, но аз никога вече не се върнах към карате!".
Обучението по айкидо в Хомбу доджо не било провеждано от О-Сенсей, а от Кишомару Уешиба и Коичи Тохей. Изминала година и половина откакто Нишио започнал своето обучение по айкидо в Хомбу преди за първи път да види прочутия Морихей Уешиба, О-Сенсей. О-Сенсей прекарвал голяма част от времето в селцето Ивама. Когато Нишио най-накрая видял основателя в действие, той бил силно впечатлен от неговото светкавично бързо и ловко боравене с кен, и с джо. Въпреки това, Уешиба давал малко обяснения на своето айкидо. Това оставяло много въпроси без отговор за Нишио и когато той питал своите учители за ролята на кен и джо в айкидо, те не му давали задоволителен отговор.
След като видял невероятното боравене с оръжия на основателя в Нишио пламнал интерес да научи повече. Нишио взел нещата в свои ръце и през 1955 г. той започнал своето обучение по иайдо при Шигенори Сано (10-ти дан Мусо Джикиден Ейшин-рю), а след това и по джодо при Такаджи Шимизу (ръководител на Шиндо Мусо-рю). Благодарение на своя комбиниран опит в джудо, карате, иайдо и джодо, айкидото на Нишио започнало да се отличава по един специфичен начин, което не винаги срещало одобрението на неговите учители по айкидо.

Нишио чувствал, че атеми са съществен аспект на всяко истинско бойно изкуство, но те изцяло отсъствали в следвоенното айкидо. Той усещал, че е погрешно да се каже, че айкидо може да функционира като бойно изкуство, без използването на удари. Атеми, основаващи се както на карате, така също и на движенията с меч били интегрирани във всяка техника.
През 1980 Нишио се оттегля от работата си за японското правителство в Монетния двор и е свободен да се посвети изцяло на своето обучение и преподаване, и през следващите 20 години той започва да пътува в чужбина - САЩ, скандинавските страни и Европа.
Десетилетните занимания с иайдо и джодо при Нишио сенсей прерастват в един напълно интегриран подход – комбинирането на техники без оръжие, меч и джо. Нишио сенсей разработва нова форма на иайдо, наречена Тохо Иайдо (Toho Iaido), която хвърля светлина върху дълбоката връзка между катана и техниките в айкидо. Тохо Иайдо продължава да се развива от наследника на Нишио сенсей – шихан Коджи Йошида. Методите на Нишио сенсей имат своите дълбоки корени в традиционната употреба на тези оръжия. Работата с меч при Нишио сенсей е „отонаши“ (音無し) или безшумна, което означава, че контактът между остриета е минимален и движенията се правят в пролуките на атаката на съперника.

Кен и джо заемат централно място в Нишио Айкидо. Нишио сенсей каза: „О-Сенсей казваше, че 'Айкидо е израз на принципите на меча чрез тялото'. Ето защо, да се разбере айкидо, без първо да се разбере меча е доста странно. Струва ми се, че тези, които твърдят, че няма техники с оръжия в айкидо не са разбрали думите на основателя“. Освен като много усърден към техническите аспекти на айкидо, Нишио сенсей е верен и на философията на айкидо. Той не се опитва просто да имитира изкуството на основателя. Той взима присърце преподаваното от О-Сенсей и го комбинира с широките си знания и умения, което води до силно етична, но също така, и ефективна форма на будо.
Шоджи Нишио шихан напуска този свят на 15 март 2005 г. на 77 години.

---

взето със съкращения от nishikazeaikido.org